Майски празници

Месец май настъпва едва след няколко часа. Той е назоваван  с различни имена. Някои твърдят, че носи името на древноримската богиня Мая или на древноримската богиня на плодородието Бона Деа, чийто празник е бил през май. Старото славянско име на този месец е било трѣвенъ т.е. тревен, буквално „тревен месец“: месец, през който пониква тревата.

Прабългарите наричали този месец Вечем. Други източници, които назовават месец май с името Сретен, твърдят, че така са го наричали прабългарите.

1. 1 май: Ден на труда и на международната работническа солидарност

Денят на труда е един от официалните празници в Република България.
Първият опит за честване на Първи май в България е от Типографското дружество през 1890 г. Обявен е за официален празник през 1939 г.
От 1945 г. комунистическата власт в Народна република България започва да чества празника ежегодно. Държавата отбелязва Първи май с мащабни манифестации из цялата страна, в които задължително взимат участие държавните служители. Те се провеждат на централния площад във всяко населено място. Манифестиращите преминават марширувайки през площада, като скандират предварително заучени лозунги, които прославят труда и работническата класа. През това време от трибуна, разположена на площада, са поздравявани от партийни (БКП и БЗНС от управляващия ОФ), държавни и местни ръководители.
След края на комунистическия режим в България през 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви.

2. 6 май: Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия

Гергьовден е – денят на Свети Георги Победоносец. 6 май е и Ден на храбростта и празник на българската армия. От зората на християнството светецът се почита като покровител на скотовъдството, но и на войската. 

Денят на храбростта започва да се чества от Българската армия още с нейното създаване. С указ от 1 януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден „За храброст” – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ от 9 същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът продължава да се отбелязва. След 1946 г. традицията по честването на празника на Българската армия е прекъсната и възстановена едва през 1993 година.

3. 7 май: Патронен празник на ПГСИ "Пеньо Пенев"

На 7 май 2020 г. се навършват 90 години от рождението на големия българския поет Пеньо Пенев, наричан често „Поетът с ватенката“. Животът му е изтъкан от премеждия, разочарования и трудности. Страда от хронична депресия, а в последните години от живота си и от алкохолизъм. Негов кумир е Владимир Маяковски. Много факти от живота и смъртта му остават в тайна дълги години, за да се използва неговото име от пропагандата само като символ на комунистическата борба.

Пеньо Пенев е роден на 7 май 1930 г. в с. Добромирка, Севлиевско . Учи в гимназия в Севлиево. Участва в бригадирското движение в Димитровград, като става негов бард, пишейки едни от най-романтичните и възторжени стихове за „новия живот“, близки по звучене до най-добрите стихотворения на Никола Вапцаров. Работи като журналист във в. „Димитровградска правда“. По-късно е редактор във в. „Стършел“.

Самота
Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде...
Тишина, самота и звезди...
Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката

ме гори, ме гори, ме гори...

 

4. 11 май: църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий

Книга за 11 май

На 11 май българския народ почита Светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Този ден се утвърждава през Възраждането като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий - създатели и разпространители на първата славянска азбука - глаголицата.

5. 24 май: Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост

24 май е един от най-светлите български национални празници - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.

Денят на солунските братя св. св. Кирил и Методий - създатели на глаголицата, се отбелязва като църковен празник още през XII век, но като Ден на просветата за първи път се чества през 1851 г. в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров.

На този ден с чувство на национална гордост отдаваме почит на всички просветители, учени, творци и светли умове в българската история и съвремие, дали своя принос за развитието на просветата и културата.

   

Бъдеще в бъдеще време  

   

Свободни работни места  

   

Свободни места за ученици  

   
© ПГСИ "Пеньо Пенев"

PGSI.BG използва "бисквитки", за да подобри вашето преживяване и да анализира трафика към сайта.