Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли...
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли...

Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга...
Но ще чакам врата да отворят...
Докога... Докога... Докога?...

Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям...
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!... Аз съм сам!... Аз съм сам!

Нямам нищичко. Само неволя!
Но аз няма да ви огорча...
Кротко в ъгъла седнал на стола
ще мълча... ще мълча, ще мълча!

Всеки път има край и начало,
дъжд заплиска ли - ще превали.
А сърцето, от мъка преляло,
няма никога да отболи...

 ПЕНЬО ПЕНЕВ

С постановление № ІІ – 199 от 03.03.1952 г. на Министерския съвет на 01.09.1952 г. е открита Школа за фабрично заводско обучение по сградостроителство № 1 със седалище гр. Бургас, под ведомството на Главно управление на трудовите резерви гр. София. Първоначално школата се помещава в една стара двуетажна сграда на ул. Цар Асен № 4 . През 1962г. е преместена в Строителния техникум , а четири години по – късно по стопански начин е построена сграда с осем класни стаи. От 1960 г. школата се легитимира като Професионално училище по сградостроителство, а през 1963г. името се променя на Професионално техническо училище по сградостроителство. За учебната 1969г. ученическото общежитие се премества в нова сграда, в която от 1974 г. се водят учебните занятия и до днес. През 1973г. училището се преименува в Средно професионално техническо училище за Леки универсални строителни конструкции " Пеньо Пенев ", като се прехвърля от ДСО " Промишлено строител-ство " към ДСО " Балканстрой ", През 1980г. в Средно професионално техническо училище за Производство и монтаж на метални конструкции " Пеньо Пенев ". Със Заповед РД 14 – 29 от 02.04.1996 г. на Министъра на образованието, науката и технологиите училището е преобразувано в СПТУ по Строителство.